Може да ни се струва, че причините, поради които хората пазаруват, са наистина много и най-различни. Ако вземем например книгата на Джоф Ейлин „Рекламиране за постигане на бърза реакция”, ще видим 50 причини защо хората купуват. Причините са много повече, но тези в частност са интересно обобщение, до колкото бихме могли да наречем обобщение 50 причини. Дали обаче причините са толкова много в действителност? Вижте най-основните според Ейлин:
Хората купуват:
1. За да правят повече пари
2. За да се чувстват по-комфортно
3. За да им се възхищават
4. За да изпитат наслада
5. За да притежават красиви предмети
6. За да избегнат критиките
7. За да направят работата си по-лесна
8. За да работят по-бързо – защото времето е безценно
9. За да се конкурират с „Иванови”
10. За да се чувстват богати и преуспели
11. За да изглеждат по-млади
12. За да станат по-ефективни
13. За да си купят приятелство
14. За да избегнат допълнителни усилия
15. За да избягат от болката
16. За да защитят вещите и имуществото си
17. За да бъдат стилни
18. За да избегнат неприятности
19. За да се възползват от възможности
20. За да изразят любов
21. За да се забавляват
22. За да са по-организирани
23. За да се чувстват сигурни
24. За да пестят енергия
25. За да бъдат приети
26. За да спестят време
27. За да са здрави
28. За да привличат противоположния пол
29. За да защитят семейството
30. За да подражават на други
31. За да запазят репутацията
32. За да се чувстват по-висши
33. За да са модерни
34. За да са развълнувани
35. За да комуникират по-добре
36. За да опазват околната среда
37. За да задоволят импулс
38. За да спестят пари
39. За да са по-чисти
40. За да са популярни
41. За да задоволят любопитството си
42. За да задоволят апетита си
43. За да са оригинални
44. За да преодолеят стреса
45. За да опростен вариант
46. За да са информирани
47. За да дават на другите
48. За да се чувстват по-млади
49. За да се отдадат на хоби
50. За да оставят нещо след себе си
Прави ли ви нещо впечатление?
Ако оставим импулсивните покупки настрана, ясно се откроява интересна тенденция. Да, повечето причини не са свързани с физическото оцеляване. Те са вид спазване на социални норми и в частност материален израз на създадени емоционални нужди. Приемането е по-скоро първична нужда да се чувстваш част от нещо, независимо дали е приятелски кръг или организация. Но да си популярен, по-силен, оригинален, да изглеждаш по-млад или красив, да ти се възхищават - това не са първични нужди. Все повече изследвания доказват промяната на функцията на една покупка за съвременния човек.
Случва ли ви се често да закупувате поредната дреха или вещ, които не ви трябват в действителност?
Според учените, дори после да ги оставите някъде дълбоко в гардероба си и след време просто да бъдат изхвърлени, тези вещи реално са изпълнили мисията си, защото са създали силна положителна емоция по време на самата покупка или при показването на вещите на близките си (или важните за вас хора). Тези потребители после твърдят, че са доволни от всоят избор и биха го повторили, а въпросът, който са си задали учените е: "Защо? При положение че закупените стоки не са влезли в употреба, от какво са останали доволни клиентите?".
В крайна сметка излиза, че в повечето случаи ние даваме парите си за закупуването на положителни емоции, които да създават в нас усещане за изпълнените критерии на социума, който ни заобикаля - да бъдем на ниво и да ходим на места, които показват социален статус, да имаме престиж - маркови дрехи, да бъдем оригинални - с интересни и уникални аксесоари и т.н. В маркетинга има една мисъл: "Хубавото на всяко ново нещо е, че винаги ще има нещо по-ново по-добро, по-скъпо ." Искаме да получаваме чуждото одобрение, затова влизаме и си купуваме онази прекрасна червена рокля от витрината, която няколко дни сме гледали. Обличаме я още същата вечер. Излизаме с нея, но въпреки отклика на околните само ден по-късно отново сме нещастни, отново не са ни звъннали по телефона, отново имаме старите проблеми и дилеми.
Не е ли ирония? Даваме силите и здравето си, за да изработим количество пари, голяма част от което после отива, за да компенсира негативните емоции от работната ни среда, чувството за малоценност и неудовлетворение, което е загнездено в нас. Но тази компенсация винаги е краткотрайна.
Вярвам че най-лесно се променя нещо, което се познава и разбира. Ако успеем да идентифицираме клчовия момент в процеса на вземане на решение за покупка, може би ще намерим нов път към нашето спокойствие, вътрешен баланс и усещане за удовлетворение. Предлагам ви да погледнете модела за вземане на решения, който е в опростен вариант и по който ние минаваме в повечето случай несъзнателно, докато стигнем до решение за пазаруване.
1.Осъзнаване на проблема.
Потребителят прави разлика между желаното и реалното си състояние.
Въпросите на този етап са: Какви проблеми са възникнали? Кое ги е предизвикало? По какви начини ще се стигне до удовлетворението им? (А обществото ни е научило, че възникналите проблеми могат да се задоволят само с външни неща, като например - закупуване на продукти и услуги.)
2.Търсене на информация.
3.Оценка на алтернативите.
Извършва се въз основа на натрупаната информация, достатъчна за формиране на мнение(което означава различно количество за различните хора). Оценъчните критерии са обикновено вярванията, които потребителите или техните социални кръгове, считат за важни при оценката на продукта.
4.Покупка.
Решението обиновено не съвпада с действителната покупка. Отлагането във времето зависи от много обстоятелства, като са важни два фактора: отношението на други хора към покупката и непредвидени ситуации, като намаление на дохода, поява на неотложна покупка и т.н.
5.Поведение след покупка.
Може да бъде удовлетворение или неудовлетворение. При втория вариант се появява когнитивен дисонанс, който се стреми да възвърне отново състоянието на спокойствие и търси начин за компенсация, който често е чрез друга покупка.
Твърди се, че като цяло потребителят е носител на три характерни черти:
1. Поведението му се контролира от външни стимули;
2. Не приема лесно нова информация;
3. Има относително постоянно поведение.
Сами мотеже да видите за себе си как на всеки един етап от процеса за вземане на решение съществуват механизми, чрез които може да бъде контролиран или най-малкото насочван потребителският избор. Може да се замислите за последните си закупени продукти от не ежедневен характер - какво се случи? Как взехте решението? Какви бяха истинските ви мотиви да ги направите?
Обикновено правим това, което правим, защото не знаем какви други варианти имаме. Или просто не сме ги виждали как действат на практика. В едно съм убедена - няма предмет, който да може да върне трайно усещането ни за мир и себеуважение, лична стойност и щастие. Пътят към тези състояния и емоции не минава през магазина. Не минава през кредитната ни карта или банката. Това не е път, който е насочен навън. Макар да е дълъг, той се вие навътре и надолу. Макар понякога да е предизвикателен, това е път, който само вие можете да извървите, защото това са състояния, които само вие можете да предизвикате във вас самите.
Дарина Гаджурова
Хората купуват:
1. За да правят повече пари
2. За да се чувстват по-комфортно
3. За да им се възхищават
4. За да изпитат наслада
5. За да притежават красиви предмети
6. За да избегнат критиките
7. За да направят работата си по-лесна
8. За да работят по-бързо – защото времето е безценно
9. За да се конкурират с „Иванови”
10. За да се чувстват богати и преуспели
11. За да изглеждат по-млади
12. За да станат по-ефективни
13. За да си купят приятелство
14. За да избегнат допълнителни усилия
15. За да избягат от болката
16. За да защитят вещите и имуществото си
17. За да бъдат стилни
18. За да избегнат неприятности
19. За да се възползват от възможности
20. За да изразят любов
21. За да се забавляват
22. За да са по-организирани
23. За да се чувстват сигурни
24. За да пестят енергия
25. За да бъдат приети
26. За да спестят време
27. За да са здрави
28. За да привличат противоположния пол
29. За да защитят семейството
30. За да подражават на други
31. За да запазят репутацията
32. За да се чувстват по-висши
33. За да са модерни
34. За да са развълнувани
35. За да комуникират по-добре
36. За да опазват околната среда
37. За да задоволят импулс
38. За да спестят пари
39. За да са по-чисти
40. За да са популярни
41. За да задоволят любопитството си
42. За да задоволят апетита си
43. За да са оригинални
44. За да преодолеят стреса
45. За да опростен вариант
46. За да са информирани
47. За да дават на другите
48. За да се чувстват по-млади
49. За да се отдадат на хоби
50. За да оставят нещо след себе си
Прави ли ви нещо впечатление?
Ако оставим импулсивните покупки настрана, ясно се откроява интересна тенденция. Да, повечето причини не са свързани с физическото оцеляване. Те са вид спазване на социални норми и в частност материален израз на създадени емоционални нужди. Приемането е по-скоро първична нужда да се чувстваш част от нещо, независимо дали е приятелски кръг или организация. Но да си популярен, по-силен, оригинален, да изглеждаш по-млад или красив, да ти се възхищават - това не са първични нужди. Все повече изследвания доказват промяната на функцията на една покупка за съвременния човек.
Случва ли ви се често да закупувате поредната дреха или вещ, които не ви трябват в действителност?
Според учените, дори после да ги оставите някъде дълбоко в гардероба си и след време просто да бъдат изхвърлени, тези вещи реално са изпълнили мисията си, защото са създали силна положителна емоция по време на самата покупка или при показването на вещите на близките си (или важните за вас хора). Тези потребители после твърдят, че са доволни от всоят избор и биха го повторили, а въпросът, който са си задали учените е: "Защо? При положение че закупените стоки не са влезли в употреба, от какво са останали доволни клиентите?".
В крайна сметка излиза, че в повечето случаи ние даваме парите си за закупуването на положителни емоции, които да създават в нас усещане за изпълнените критерии на социума, който ни заобикаля - да бъдем на ниво и да ходим на места, които показват социален статус, да имаме престиж - маркови дрехи, да бъдем оригинални - с интересни и уникални аксесоари и т.н. В маркетинга има една мисъл: "Хубавото на всяко ново нещо е, че винаги ще има нещо по-ново по-добро, по-скъпо ." Искаме да получаваме чуждото одобрение, затова влизаме и си купуваме онази прекрасна червена рокля от витрината, която няколко дни сме гледали. Обличаме я още същата вечер. Излизаме с нея, но въпреки отклика на околните само ден по-късно отново сме нещастни, отново не са ни звъннали по телефона, отново имаме старите проблеми и дилеми.
Не е ли ирония? Даваме силите и здравето си, за да изработим количество пари, голяма част от което после отива, за да компенсира негативните емоции от работната ни среда, чувството за малоценност и неудовлетворение, което е загнездено в нас. Но тази компенсация винаги е краткотрайна.
Вярвам че най-лесно се променя нещо, което се познава и разбира. Ако успеем да идентифицираме клчовия момент в процеса на вземане на решение за покупка, може би ще намерим нов път към нашето спокойствие, вътрешен баланс и усещане за удовлетворение. Предлагам ви да погледнете модела за вземане на решения, който е в опростен вариант и по който ние минаваме в повечето случай несъзнателно, докато стигнем до решение за пазаруване.
1.Осъзнаване на проблема.
Потребителят прави разлика между желаното и реалното си състояние.
Въпросите на този етап са: Какви проблеми са възникнали? Кое ги е предизвикало? По какви начини ще се стигне до удовлетворението им? (А обществото ни е научило, че възникналите проблеми могат да се задоволят само с външни неща, като например - закупуване на продукти и услуги.)
2.Търсене на информация.
3.Оценка на алтернативите.
Извършва се въз основа на натрупаната информация, достатъчна за формиране на мнение(което означава различно количество за различните хора). Оценъчните критерии са обикновено вярванията, които потребителите или техните социални кръгове, считат за важни при оценката на продукта.
4.Покупка.
Решението обиновено не съвпада с действителната покупка. Отлагането във времето зависи от много обстоятелства, като са важни два фактора: отношението на други хора към покупката и непредвидени ситуации, като намаление на дохода, поява на неотложна покупка и т.н.
5.Поведение след покупка.
Може да бъде удовлетворение или неудовлетворение. При втория вариант се появява когнитивен дисонанс, който се стреми да възвърне отново състоянието на спокойствие и търси начин за компенсация, който често е чрез друга покупка.
Твърди се, че като цяло потребителят е носител на три характерни черти:
1. Поведението му се контролира от външни стимули;
2. Не приема лесно нова информация;
3. Има относително постоянно поведение.
Сами мотеже да видите за себе си как на всеки един етап от процеса за вземане на решение съществуват механизми, чрез които може да бъде контролиран или най-малкото насочван потребителският избор. Може да се замислите за последните си закупени продукти от не ежедневен характер - какво се случи? Как взехте решението? Какви бяха истинските ви мотиви да ги направите?
Обикновено правим това, което правим, защото не знаем какви други варианти имаме. Или просто не сме ги виждали как действат на практика. В едно съм убедена - няма предмет, който да може да върне трайно усещането ни за мир и себеуважение, лична стойност и щастие. Пътят към тези състояния и емоции не минава през магазина. Не минава през кредитната ни карта или банката. Това не е път, който е насочен навън. Макар да е дълъг, той се вие навътре и надолу. Макар понякога да е предизвикателен, това е път, който само вие можете да извървите, защото това са състояния, които само вие можете да предизвикате във вас самите.
Дарина Гаджурова