„Когато болката ви е дълбока, сигурно имате силно желание да избягате от нея, вместо да й се предадете. Вие не искате да чувствате това, което чувствате. Какво по-нормално от това? Но няма изход, няма път за бягство. Само илюзии: работата, пиенето, наркотиците, гневът, фантазиите... Но те не ви освобождават реално от болката. Силата на страданието не намалява, когато го направите несъзнателно. Когато отричате емоционалната болка, всичко, което правите, както и всичките ви взаимоотношения са отровени от нея. Вие всъщност я разпространявате, като енергия, която излъчвате, и другите подсъзнателно я поемат. Ако те самите са несъзнаващи, може дори да се почувстват принудени да ви нападнат или наранят по някакъв начин, или вие да ги нараните, проектирайки несъзнателно болката си. Нещата, които привличате и проявявате, съответстват на вътрешното ви състояние.
Когато няма изход от нещо, винаги има начин да го прекосите. Затова не обръщайте гръб на болката. Посрещнете я лице в лице. Почувствайте я пълно – почувствайте я, а не мислете за нея! Ако е нужно, изразете я, но не правете от това сценарий в ума си. Отдайте цялото си внимание на усещането, а не на човека, събитието или ситуацията, които са го причинили. Не позволявайте на ума да използва болката, за да си създаде от нея самоличност на жертва. Ако се самосъжалявате и разказвате на другите историята си, това ще ви държи приковани към страданието. Тъй като е невъзможно да избягате от чувството, единствената възможност за промяна е да се потопите в него, иначе нищо няма да се промени. Отдайте цялото си внимание на това, което чувствате, но не го наричайте с епитети. През цялото време бъдете осъзнати.
Отначало мястото може да ви се стори тъмно и страшно и когато усетите желание да се обърнете и да избягате, го забележете, но не позволявайте от това да последва действие. Вниманието ви трябва да остане върху болката, усещайте скръбта, страха, ужаса, самотата – каквото и да е. Останете в присъствие – присъстващи с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. Така внасяте светлина в тъмнината. Това е пламъкът на вашето съзнание.
На този етап няма нужда да се занимавате с капитулацията. Тя вече се е случила. Как? Пълното внимание е равносилно на пълно приемане, което е равносилно на капитулация. Отдавайки пълното си внимание, вие използвате силата на Настоящето, тоест силата на своето присъствие. Никакви останки от съпротива не могат да оцелеят пред него. Присъствието елиминира времето. Без времето не могат да се запазят нито страданието, нито негативността. Приемането на страданието е пътешествие в смъртта. Да се изправите пред дълбоката болка, да й позволите да бъде, да съсредоточите вниманието си върху нея означава съзнателно да навлезете в смъртта. Когато преминете през тази смърт, разбирате, че смърт няма – и няма от какво да се страхувате. Умира само егото. Представете си слънчев лъч, който е забравил, че е неделима част от слънцето, и се заблуждава, че трябва да се бори за оцеляването си, да си създава идентичност, различна от тази на слънцето, и да се придържа към нея. Няма ли смъртта на тази заблуда да бъде невероятно освобождаваща?
Искате ли лесна смърт? Предпочитате ли да умрете без болка, без да се мъчите? Тогава умирайте за миналото във всеки един момент и нека светлината на присъствието ви разпръсне тромавата, обвързана с времето самоличност, която смятате, че сте вие.“
Екхарт Толе
Когато няма изход от нещо, винаги има начин да го прекосите. Затова не обръщайте гръб на болката. Посрещнете я лице в лице. Почувствайте я пълно – почувствайте я, а не мислете за нея! Ако е нужно, изразете я, но не правете от това сценарий в ума си. Отдайте цялото си внимание на усещането, а не на човека, събитието или ситуацията, които са го причинили. Не позволявайте на ума да използва болката, за да си създаде от нея самоличност на жертва. Ако се самосъжалявате и разказвате на другите историята си, това ще ви държи приковани към страданието. Тъй като е невъзможно да избягате от чувството, единствената възможност за промяна е да се потопите в него, иначе нищо няма да се промени. Отдайте цялото си внимание на това, което чувствате, но не го наричайте с епитети. През цялото време бъдете осъзнати.
Отначало мястото може да ви се стори тъмно и страшно и когато усетите желание да се обърнете и да избягате, го забележете, но не позволявайте от това да последва действие. Вниманието ви трябва да остане върху болката, усещайте скръбта, страха, ужаса, самотата – каквото и да е. Останете в присъствие – присъстващи с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. Така внасяте светлина в тъмнината. Това е пламъкът на вашето съзнание.
На този етап няма нужда да се занимавате с капитулацията. Тя вече се е случила. Как? Пълното внимание е равносилно на пълно приемане, което е равносилно на капитулация. Отдавайки пълното си внимание, вие използвате силата на Настоящето, тоест силата на своето присъствие. Никакви останки от съпротива не могат да оцелеят пред него. Присъствието елиминира времето. Без времето не могат да се запазят нито страданието, нито негативността. Приемането на страданието е пътешествие в смъртта. Да се изправите пред дълбоката болка, да й позволите да бъде, да съсредоточите вниманието си върху нея означава съзнателно да навлезете в смъртта. Когато преминете през тази смърт, разбирате, че смърт няма – и няма от какво да се страхувате. Умира само егото. Представете си слънчев лъч, който е забравил, че е неделима част от слънцето, и се заблуждава, че трябва да се бори за оцеляването си, да си създава идентичност, различна от тази на слънцето, и да се придържа към нея. Няма ли смъртта на тази заблуда да бъде невероятно освобождаваща?
Искате ли лесна смърт? Предпочитате ли да умрете без болка, без да се мъчите? Тогава умирайте за миналото във всеки един момент и нека светлината на присъствието ви разпръсне тромавата, обвързана с времето самоличност, която смятате, че сте вие.“
Екхарт Толе