Често ли си мислите, че не сте съвсем наред? Че, може би, страдате от някакви форми на депресия или истерия? Има ли моменти, в които непрестанно си задавате едни и същи въпроси, без да намирате отговори. Или пък ги намирате, ама никак не ви се иска те да са верни и затова продължавате да задавате все едни и същи въпроси...на себе си...на околните...на близки и не чак толкова близки хора...постоянно. Въртите си разговори на ум и все не се изненадвате с краят, а напротив – всеки път ставате все по-емоционални, докато завъртате отново и отново историята си, събужда се силна емоция, която става все по-изгаряща. Не сте сигурни дали сте взели правилното решение в минала ситуация? Колебаете се дали ще направите грешка, ако... Съжалявате за избора, изказването, поведението си преди известно време? Толкова дълго време сте се обвинявали, колебаели или съжалявали, че сте стигнали до фаза, в която задавате вечните въпроси:”Какъв е смисълът на всичко, което правя? За кого в действителност го правя? Заслужава ли си? Това моите мечти ли са? Нямам ли възможност за друг избор/работа/партньор?” и т.н.
Добре дошли в клуба! На скоро припознах за себе си нов отговор на всичко това. Описаното състояние по-горе е напълно нормално и необходимо. Даже прекрасно и препоръчително. Защо? Защото, без да бъдат зададени болезнените въпроси, никога няма да се премине към болезнените отговори. А те дори не са толкова болезнени. Болезнена е просто мисловната конструкция, на която реагираме емоционално - например, че не зависи от нас, и едва ли не, сме безпомощни, че всичко вече е свършено. Но, нещата се случват, защото ние ги СЛУЧВАМЕ. Толкова е просто! В мига, в който поемем отговорността за себе си в нашите ръце, вече нищо не е болезнено или страшно. Вече знаем, че нещата ще са такива, каквито ги сътворим. Когато не ни харесват – знаем че можем да ги променим. Ще търсим и хубавото в дадена ситуация, а няма само да се оплакваме. Ще търсим възможностите. Ще виждаме и цената на всичко. Но, най-важното – ще знаем, че тези циклични мисли са дошли при нас, за да ни събудят. Да ни подскажат, че "нещо е зациклило” и е време да бъде променено. Дошли са, за да ни припомнят, че ако ние не се погрижим за себе си, няма кой друг да го направи, защото нашето щастие е наша собствена отговорност и избор.
В крайна сметка, всичко е една прекрасна цикличност. Всичко се върти, променя се и се повтаря. И в това повторение има надграждане. За да не забравяме кои са важните неща за нас, за да не губим вътрешната си посока, най-доброто действие е постоянно поддържане на съзнанието, в което ни е хубаво да бъдем. Ясно е, че понякога ще се губим в ситуации или в емоции, но, ако често си припомняме от къде сме тръгнали, ще си даваме сметка какво се е променило в живота ни, какви са били мечтите ни и ще виждаме разликата до настоящия момент. Сигурна съм, че някъде там, по пътя на сбъдването на желанията ни, много от тях са били реализирани, но подминати и неоценени. Може би просто защото не са били в лъскава опаковка и с картичка. Може би, защото доставката много се е забавила, или защото цената им е била твърде висока. И все пак - те са били пожелани, затова са в ръцете ни сега. Какво ще правим с тях? Какво ще решим да сътворим СЕГА в живота си? Какво ще решим да променим СЕГА?
Ако трябва да се погрижите за себе си, както бихте се погрижили за едно дете, какво ще направите за собственото си щастие, независимо от желанията на околните?
Ами, няма по-подходящ момент от настоящия :) Просто си дайте време, за да бъдете пламъка, който разпръсква своята светлина. Не се плашете от себе си, от чувствата си, от мислите си, от това, че понякога сте загубени. Поглеждайте навътре и поемайте собствените си юзди, когато е необходимо. Защото умовете и емоциите ни са точно като непокорни деца, за които човек трябва да се грижи, да възпитава, подкрепя и постоянно да наблюдава.
Дарина Гаджурова
Добре дошли в клуба! На скоро припознах за себе си нов отговор на всичко това. Описаното състояние по-горе е напълно нормално и необходимо. Даже прекрасно и препоръчително. Защо? Защото, без да бъдат зададени болезнените въпроси, никога няма да се премине към болезнените отговори. А те дори не са толкова болезнени. Болезнена е просто мисловната конструкция, на която реагираме емоционално - например, че не зависи от нас, и едва ли не, сме безпомощни, че всичко вече е свършено. Но, нещата се случват, защото ние ги СЛУЧВАМЕ. Толкова е просто! В мига, в който поемем отговорността за себе си в нашите ръце, вече нищо не е болезнено или страшно. Вече знаем, че нещата ще са такива, каквито ги сътворим. Когато не ни харесват – знаем че можем да ги променим. Ще търсим и хубавото в дадена ситуация, а няма само да се оплакваме. Ще търсим възможностите. Ще виждаме и цената на всичко. Но, най-важното – ще знаем, че тези циклични мисли са дошли при нас, за да ни събудят. Да ни подскажат, че "нещо е зациклило” и е време да бъде променено. Дошли са, за да ни припомнят, че ако ние не се погрижим за себе си, няма кой друг да го направи, защото нашето щастие е наша собствена отговорност и избор.
В крайна сметка, всичко е една прекрасна цикличност. Всичко се върти, променя се и се повтаря. И в това повторение има надграждане. За да не забравяме кои са важните неща за нас, за да не губим вътрешната си посока, най-доброто действие е постоянно поддържане на съзнанието, в което ни е хубаво да бъдем. Ясно е, че понякога ще се губим в ситуации или в емоции, но, ако често си припомняме от къде сме тръгнали, ще си даваме сметка какво се е променило в живота ни, какви са били мечтите ни и ще виждаме разликата до настоящия момент. Сигурна съм, че някъде там, по пътя на сбъдването на желанията ни, много от тях са били реализирани, но подминати и неоценени. Може би просто защото не са били в лъскава опаковка и с картичка. Може би, защото доставката много се е забавила, или защото цената им е била твърде висока. И все пак - те са били пожелани, затова са в ръцете ни сега. Какво ще правим с тях? Какво ще решим да сътворим СЕГА в живота си? Какво ще решим да променим СЕГА?
Ако трябва да се погрижите за себе си, както бихте се погрижили за едно дете, какво ще направите за собственото си щастие, независимо от желанията на околните?
Ами, няма по-подходящ момент от настоящия :) Просто си дайте време, за да бъдете пламъка, който разпръсква своята светлина. Не се плашете от себе си, от чувствата си, от мислите си, от това, че понякога сте загубени. Поглеждайте навътре и поемайте собствените си юзди, когато е необходимо. Защото умовете и емоциите ни са точно като непокорни деца, за които човек трябва да се грижи, да възпитава, подкрепя и постоянно да наблюдава.
Дарина Гаджурова